Семейният бюджет в условията на извънредна епидемична обстановка прилича на скромна пица, която се опитваме да обогатим с взети назаем продукти, коментира в интервю за БТА Росица Вартоник, изпълнителен директор и основател на Фондация “Инициатива за финансова грамотност”.

Пандемията показа, че голяма част хората са уязвими финансово и доказа, че е необходимо да имаме авариен фонд, а повечето хора нямат достатъчно спестени пари, допълни тя.

      Според нея българите имат основно спестени средства, които да покрият разходите за месец, но при стресови извънредни ситуации периодът, в който оставаме без доходи, може да е по-дълъг. Според изследвания (данни на Евростат и други) отпреди пандемията за уязвимостта на домакинствата се оказва, че над 30 процента от хората в България (и средно за Европа) не могат да се правят с неочакван разход. Според изследване у нас от 2017 г. едва около 20% могат да покрият извънреден месечен разход за 1500 лв., а това е например една липсваща заплата в семейния бюджет. Пандемичната ситуация със сигурност утежнява значително ситуацията.

Съветът на експерта е да се опитаме да започнем да заделяме някакви пари за аварийния фонд и това да стане постоянно перо в семейния ни бюджет. При двама работещи с две деца трябва да се изчисли какъв е минималният разход за поддържане на скромен живот на месец на домакинството, след това да се заделят средства, така че да се формира фонд, с който могат да се  покрият между три и шест месеца разходи за живот на фамилията, а дори и при по-консервативно семейно бюджетиране – до девет месеца. По този начин за подобно домакинство, ако то може да премине през месеца с 1000 лева за базови нужди – храна и битови сметки, ще са нужни шест или девет хиляди лева за аварийния фонд. Натрупването му никога не е късно и може да започне още от тази заплата, коментира експертът и допълни, че може да се почне със заделяне на поне десет процента от общия доход на домакинството всеки месец. Друг момент са застраховките, защото сега рисковете са свързани с пандемията, но утре може да са с наводнения, земетресения, болест или смърт на близък и други, коментира експертът и допълни, че тези стресови ситуации са свързани със сериозен удар върху семейния бюджет. Подходящите застраховки не могат да спестят неприятностите, мъката, но могат да дадат финансово спокойствие.

Затова е добре да имаме план какви пари трябва да отделяме за застраховки, за да запазим семейната финансова стабилност, коментира специалистът. Средствата, които отделяме за застраховки, не са част от аварийния фонд,  уточни Росица Вартоник.

Допълнително задължително перо или част от аварийния фонд са спестяванията за разходи за здраве, коментира експертът  и напомни, че над 100 – 200 лева отиват за лекарства за четиричленно семейство при обикновен грип. Заделянето на това перо би ни спестило утежненията, свързани с бързите кредити, а според проучвания водещата причина при ползването на такива заеми е неочакван разход за здраве. Други варианти за спешни пари за здраве, които обаче са свързани с известни предизвикателства, са кредитните карти, както и използването на овърдрафт. Най-добре би било, ако имаме здравна застраховка, смята Росица Вартоник.

Като цяло експертът препоръчва да правим месечен бюджет, планиран на годишна база, в който да се предвидят седмични пера за разходи за храна, в това число да не пропускаме и феномена на петата седмица в някои месеци.  В годишния бюджет трябва да се предвидят големите еднократни разходи – за данъци, за подаръци по различни поводи, ремонт, застраховка „Гражданска отговорност”. Тези разходи трябва да се сумират на годишна база и да се помисли как за тях да се спести – месечно или на тримесечие, съветва експертът.   

При криза е препоръчително да направим преглед на разходните пера на домашния бюджет, като принципът е, че всяка стотинка отива по предназначение, смята експертът. Следващата стъпка е да преценим как да ги оптимизираме, без да поставяме семейството в условия на финансов стрес, като е препоръчително да се работи и за увеличаване на доходите на фамилията. Най-простото е да започнем да спестяваме от разходи за желани, но не и необходими неща /при ограничени средства спокойно можем да се откажем от някои лакомства/, друга възможност е да използваме интернет банкирането, което спестява редица такси, да променим тарифните си планове към мобилните оператори. Семейният бюджет е като ръкавица, тя пасва на дадена ръка, по тази причина той се предопределя от индивидуалния стил на живот на домакинството, отбеляза експертът.

      В ситуация, когато един от членовете на семейството остане без работа, експертът препоръчва отново да направим анализ на приходната и разходната част на семейния бюджет. След това обичайните преди загуба на работа на члена от домакинството разходи трябва да се адаптират към новите приходи, което предполага чувствителната им редукция. Същевременно трябва да се потърсят всички възможни мерки за подкрепа, предоставяни от държавата – безлихвени заеми, обезщетения за безработица и други, и максимално да се оползотворят, смята експертът.

За перото за инвестиции в себе си експертът коментира, че не трябва да се отказваме от вложенията в образование и повишаване на квалификация дори и при ситуация на безработица на един от членовете на домакинство, защото това би помогнало по-лесно да намерим работа. Може да преустановим плащането за курсовете и да потърсим безплатни онлайн алтернативи, можем да договорим също и отсрочено плащане или плащане на вноски. Тези модели са приложими и за уроците за децата.

При критични ситуации първият плик, който отпада е „И аз съм човек” . В условията на пандемията обаче се оказва, че част от хората, които обичат да посещават ресторанти или всяка седмица да пътуват, са спестили средства, а те биха могли да се пренасочат по други пера, например за по-хубава почивка през лятото, смята експертът.

Вижте публикацията тук!